ИЗЩЪ̀ПВАМ СЕ, -аш се, несв.; изщъ̀пна се, -еш се, мин. св. -ах се, прич. мин. страд. изщъ̀пнат и изщъ̀пя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Остар. и диал. 1. Излизам, отделям се от мястото, където съм прикрепен, вкаран и под. Веднъж е измъкнат [Олаф ван Гелдерн] изпод вагоните на изщъпнат от релсите трен. Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 8. Изпращя мешовата дебела / врата, .., / и от резите се изщъпна. Π. Π. Славейков, Събр. съч. ІІІ, 274.
2. Освобождавам се, изтръгвам се от някого или нещо; отскубвам се. Виждале ли сте вие хранен кон, кога са изщъпне из ръцете на всадника си, как хуква? Ил. Блъсков, ПБ I, 23.
3. Прен. Освобождавам се от нещо неприятно, от някого, който ме задържа, ограничава, потиска. Ето ти дебнешката и Донка. – Че как се изщъпна от майка си, мар чумо! – пита Вълка. Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 14, 21. Ех! Зная аз с каква радост, с какво удоволствие ние отивахме тогива по селата през летните разпуси, кога как се изщъпнехме из ръцете на тогивашните наши господари, епитропи, училищни настоятели. Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 14, 66.
4. Отчупвам се, отчеквам се малко, малка част. Дъската се изщъпи. Т. Панчев, РБЯд, 149.